asyan.org
добавить свой файл
1 2
Производството е образувано по искова молба предявена от В. С. Т., ЕГН*, с

постоянен адрес – град П., У.”П. Т.” №., област Б.град, Д. А. Т., с ЕГН: *

от Г. П. с адрес посочен , като този на първата ищца, М. С. К., ЕГН* и Т. Н.

К., двамата с посочен адрес – град П., У.”Р.” №., област Б.град против К.

И. М., ЕГН* и О. Л. М., с ЕГН: *, с посочен адрес за призоваване град П., У.”

П. К.Я.” №3, област Б.град. Предявеният иск е с посочено правно основание

чл. 124 ал.1от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК, и цена на иска 2862.00 лева.

В исковата молба И. твърдят, че са съсобственици заедно с ответниците на

недвижим имот, находящ се в Г. П., с административен адрес Г. П. У.”П. К.Я.” №

3, като И. са собственици на ПИ 3365 (три хиляди триста шестдесет и пети, а

ответниците на ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) , за които

поземлени имоти е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ ХIII(тринадесети) в

квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П., одобрен със Заповед №

526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., целия с площ на целия УПИ от 583 кв.м.

Сочи се, че първите от тях двамата са собственици на основание изтекла

давностно владение/съгласно обективирано в НА №61/дело№133/05.04.1978г. на

П.ки районен съдия/ на дворно място, заснето по плана на Г. П. от 1971г.,

представляващо ПИ с пл. № 3396, в кв.44, с площ от 164 кв.м., при посочени

съседи. Останалите двама ищци обосновават съществуването на правото си на

собственост по силата на разпоредителна сделка извършена от първите двама ищци

в тяхна полза с една втора идеална част от притежавания от тях недвижим имот, и

представляващ към момента на изповядването на сделката – имот с нов пл. № с

плана на Г. П. през 1988г., а именно – ПИ с пл. № 3365, в квартал 84

(осемдесет и четвърти) по плана на Г.П., , който поземлен имот ведно с ПИ 1625

(хиляда шестстотин двадесет и пети) , е отреден по плана на Г. П. от 1988г. в

един общ УПИ ХIII(тринадесети). Твърди се още от И. , че през 1996г. в Община

П. по тяхна молба е извършена процедура, въз основана на която - по регулация

към ПИ с пл. № 3365 , в кв. 84 е придадено по регулация от ПИ1625 (хиляда

шестстотин двадесет и пети) 101 кв.м., като регулационните отношения със

собствениците на този имот/ответниците/ са уредени и през 1997 на основание

приключилата процедура, И. са се снабдили с нотариален акт по регулация – НА №

90, том 1, дело № 208/14.03.1997г. на ПРС.

Твърди се още, че първите ищци владеят имота необезпокоявано без да са го

напускали и изоставили от 1978 г., а за вторите от 1994г. до настоящия момент

на предявяване на иска. Правния си интерес от предявяването на иска, И.

обуславят с претендираното от тях съществуване на правото на собственост, което

право ответниците отричат и оспорват , позовавайки се на издадения в тяхна

полза нотариален акт/ № 113, том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., на

Нотариус вписан под № 51. с район на действие ПРС/ въз основа на

обстоятелствена проверка за съществуване правото на собственост върху имот

ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) , в квартал 84 (осемдесет и

четвърти) по плана на Г.П. от 1988г. на Кмета на Община П., целия с площ от 583

кв.м.

Иска се от съда, да признае за установено по отношение на ответниците , че И.

са собственици на имот с пл.№ 3365 (три хиляди триста шестдесет и пети, с площ

за имота - 265 кв.м. , за който имот ведно с имот с пл. №1625 (хиляда

шестстотин двадесет и пети) от 318 кв.м. – триста и осемнадесет кв.м. е отреден

парцел ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.

П., с площ на целия УПИ от 583 кв.м., при съседи – парцел ІIХ (девети),

парцел Х (десети), парцел ХI(единадесети), парцел ХII (дванадесети), парцел ХV

(петнадесети) и улица, съглансо обезпечителна заповед, а съгласно скица №

524/07.04.2010г. на ОА – Г. П.: ПИ 3365/ поземлен имот три хиляди триста

шестдесет и пети /, а ответника на ПИ1625/ хиляда шестстотин двадесет и пети /,

за които поземлени имоти е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ

ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г. П.,

одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с площ на имота

по скица от 583 кв.м., при съседи на имота съгласно скица № 524/07.04.2010г. на

ОА – Г. П.; ОТ ИЗТОК – УПИ ХII (дванадесети /1623 и УПИ ХI(единадесети/-1624,

от запад – УПИ ХV (петнадесети)-1907, от север – УПИ ІIХ (девети /-1627 и от

юг - улица .”П. К.Я., и като законна последица от уважаването на предявения иск

се иска отмяна на издадения на ответниците нотариален акт № 113, том1, рег.

№2518, дело №100/09.06.2010г., на Нотариус вписан под № 51. с район на действие

ПРС, ведно със сторените по делото разноски.

В депозирания по делото писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК , ответниците

изразяват становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Оспорват изцяло изложените в исковата молба твърдения, като възразяват срещу

твърденията И. да са съсобственици, нито собственици заедно с тях на имот с

административен адрес Г. П. У.”П. К.Я.” № 3 - ПИ 1625 (хиляда шестстотин

двадесет и пети) , за който поземлен имот е отреден по плана на Г. П. от 1988г.

УПИ ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П.,

одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с обща площ на

целия УПИ от 583 кв.м.

Твърди се, че описания от тях имот е владян още преди 1958г. от общия

наследодател на първия ответник – В. М. В. – негов дядо, който придобил правото

на собственост върху един декар в м. „П.” съгласно НА №4. т.1, дело №. от

1958г.Посочено, че от този момент имота се владее от наследниците на В. М. В.

– И. В.ев М., починал и синът му К. И. М.. Оспорват твърденията посочени от

И. и за които последните твърдят, че са обективирани в НА №61/ дело №133/05.

04.1978г. на П.ки районен съдия/, в конкретика обективирановто в този

констативен НА по силата на който И. са признати за собтвеници върху имот ПИ

3996, а не на имот с пл. 3396.

Изразено е становище от ответниците, че нямат роднинска връзка с И. нито са

съседи по имот, като не им е известно да са извършвани отчуждителни или

регулационни процедури, които да доведат до промяна на регулационния статут на

притежавания от тях имот, както и че описаните в ИМ обстоятелства относно

извършена процедура по регулация е извършена без тяхно знание, и без наличието

на каквито и да било законови и правни предпоставки. Оспорват осъществено

безпрепятствано и спокойно от И. владение с аргумент, че двамата ответници

живееят в имота и за който знаят, че е тяхна собственост още преди 1958г., като

се твърди, че същият никога не е бил О. собственост.

В подкрепа на своите възражения ответниците подробно излагат твърдения за

извършени в тяхна полза разпоредителни сделки от трети лица в хронологичен ред

на тяхното осъществяване върху имот с пл. ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет

и пети) , за който поземлен имот е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ

ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П.,

одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с обща площ на

целия УПИ от 583 кв.м., в които имотът владян от ответниците е описан с

неговия статут и характеристики при действието на различните планове на

населеното място, и за който период от време се твърди, че същите

непрекъснато са владели имота, което владение е продължило и след настъпването

на смъртта на бащата на първия ответник , и сключването на брак между двамата

ответници от около преди 30 г., което фактическо състояние продължило и към

настоящия момент. Посочват, че предвид обстоятелството, че осъществяваното от

тях владение през тези 30 г. не е било оспорвано от останалите техни

съсобственици, вероятно се има предвид техни праводатели по - горе посочените

сделки, ответниците се снабдили с НА по обстоятелствена проверка / № 113,

том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., на Нотариус вписан под № 51. с район

на действие ПРС, с който били признати за собственици по давностно владение

върху процесния имот с общ площ от 583.кв.м.

Същевременно обаче ответниците излагат съображения за знание , че през 1978г.

първата ищца В. Т. имала документ за техния имот, като се сочи, че по-късно от

нейна страна започнали претенции за съществуване на правото й на собственост

върху 164 кв.м. от лицевата част на имота, собственост на ответниците.

Признават, че водената процедура по регулация е незаконосъобразна и нищожна , и

че с незаконната претенция на посочената ищца, имотът им е останал без достъп

до улица – изход за дома им. Оспорват да са получили каквато и да е сума за

уреждане на регулационни сметки от И..

Ответниците изразяват становище за допустимост и неоснователност на исковата

претенция.Оспорват изцяло изложените в исковата молба твърдения, като

възразяват срещу твърденията И. да са съсобственици, нито собственици заедно с

тях на имот с административен адрес Г. П. У.”П. К.Я.” № 3 - ПИ 1625 (хиляда

шестстотин двадесет и пети) , за който поземлен имот е отреден по плана на Г.

П. от 1988г. УПИ ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана

на Г.П., одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с

обща площ на целия УПИ от 583 кв.м.Твърди се, че описания от тях имот е владян

още преди 1958г. от общия наследодател на първия ответник – В. М. В. – негов

дядо, и закойто се твърди,че е придобил правото на собственост върху един декар

в м. „П.” съгласно НА №4. т.1, дело №. от 1958г.Посочено, че че от този

момент имота се владее от наследниците н аВ. М. В. – И. В.ев М., починал

и синът му К. И. М.. Опспорват твърденията посочени от И. и за които последните

твърдят, че са обективирани в НА №61/дело№133/05.04.1978г. на П.ки районен

съдия/, конкретно се твърди,че с този констатитевн НА И. са признати за

собтвеници върху ПИ 3996, ане на имот с пл. 3396.

Изразено е становище от ответниците, че нямат роднинска връзка с И. нито са

съседи по имот, като не им е известно да са извършвани отчуждителни или

регулационни процедури, които да доведат до промяна на регулационния статут на

притежавания от тях имот, както и че описаните в ИМ обстоятелства относно

извършена процедура по регулация е извършена без тяхо знание, и без наличието

н акаквито и да било законови и правни предпоставки. Оспорват осъществено

безпрепятствано и спокойно от И. владение с аргумент, че двамата ответници

живееят в имота и за който знаят, че е тяхна собственост още преди 1958г., като

се твърди, че същият никога не е бил О. собственост.

В подкрепа на своите възражения ответниците подробно излагат твърдения за

извършени в тяхна полза разпоредителни сделки от трети лица в хронологичен ред

на тяхното осъществяване върху имот с пл. ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет

и пети) , за който поземлен имот е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ

ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на Г.П.,

одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с обща площ на

целия УПИ от 583 кв.м., в които имотът владян от ответниците е описан с

неговия статут и характеристики при действието на различните планове на

населеното място, и за който период от време се твърди, че същите

непрекъснато са владели имота, което владение е продължило и след настъпването

на смъртта на бащата на първия ответник , и сключването на брак между двамата

ответници от около преди 30 г., което фактическо състояние продължило и към

настоящия момент. Посочват, че предвид обстоятелството, че осъществяваното от

тях владение през тези 30 г. не е било оспорвано от останалите техни

съсобственици, вероятно се има предвид техни праводатели по - горе посочените

сделки, ответниците се снабдили с НА по обстоятелствена проверка / № 113,

том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., на Нотариус вписан под № 51. с район

на действие ПРС, с който били признати за собственици по давностно владение

върху процесния имот с общ площ от 583.кв.м.

Същевременно обаче ответниците излагат съображения за знание , че през 1978г.

първата ищца В. Т. имала документ за техния имот, като се сочи, че по-късно от

нейна страна започнали претенции за съществуване на правото й на собственост

върху 164 кв.м. от лицевата част на имота, собственост на ответниците.

Признават, че водената процедура по регулация е незаконосъобразна и нищожна , и

че с незаконната претенция на посочената ищца, имотът им е останал без достъп

до улица – изход за дома им. Оспорват да са получили каквато и да е сума за

уреждане на регулационни сметки от И..

В с.з. И., редовно призовани, лично се явяват и с упълномощени процесуални

предствители, които поддържат иска.

Ответниците, редовно призовани, се явява само О. М., с процесуален представител

и за двамата адвокат Б.. Поддържат изложеното в депозитрания отговор, като

ангажират доказателства в подкрепа на своите възражения.

В хода на производството освен допуснатите писмени доказателства , назначена

съдебнотехническа експертиза, са допуснати и събрани гласни доказателства, като

са разпитани свидетелите – П.П., С. Б., В. А., И.Т., К.

Т., Б. С.Т. , И. А.А., С.А., Б.

Г.. А..

Съдът, след като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в

тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за

установено следното от фактическа страна:

Приложен е по делото от И. нотариален акт № 65, том първи, дело 113/1952г.,

видно от който дядото на ищцата В. Т. - Г.А. Г. , земеделец от

Г. П. продава на дъщеря си А.С.В./последната майка на ищцата/,

недвижим имот, находящ се в землището на Г. П. и представляващ нива от един

декар в местността „В.п.”, при съседи А. Г.а П., Д.

А. Т. , А. Г. и С. Н. Г.Установява се от заключението по

изслушаната експертиза, че през месец май 1955г. е завършен и приет служебно КП

на Г. П., в.т.ч. и на цитираната местност /В.п./ , като процесния

имот, подробно описан в НА 65/1952г. е отразен с пл. № 1179 на А. С.

В. по разписен лист, при граници и съседи имот 2172 на Д. А.Т. ,

имот 2171 на Община, имот 1178 на С.Д., имот 1181 на А. А.

М., имот 1180 на Г.П., имот2170 на В. и К.П..

Видно от обективираното в нотариален акт № 4, том първи, дело 11/1958г., на

наследодателят на първия ответник В. М. В. /съгласно удостоверение за

наследници /вж. л. 58 и 59/ по занятие земеделец е признато правото на

собственост по земеустрояване и на основание ПМС от 26.08.1954г. върху

недвижим имот, находящ се в землището на Г. П. и представляващ един декар в

местността „П.” при съседи: Д. А., Г.П. и път.

При даденото описание на имотите в горецитираните нотариални актове, се

установява, че двата имота притежание на наследодателите на страните – Г.

А. Г. и В. М. В., са били в една и съща местност/П./, с общ

съсед – имот на Д. А..

От събраните по делото писмени доказателства и заключението по назначената

съдебно техническата експертиза при проследяване регулационите промени на

процесния имот, се установява, че с одобряването на регулационен план на Г. П.

/със Заповед № 784/м.февруари/ 1958г./ е образуван парцел X III, кв.44

отреден за индивидуално жилищно строителство за имот 1179 на А.С.В..

Със същия план имот № 2170 на В. и К.П. е отреден на части, като

половината от същия остава извън регулация, друга част от попада под улица, и

три части пак от него попадат като придаваеми към парцели : XIV за имот 1179,

XIII за имот 1179, XII за имот 1180.

През 1971г. за Г. П. е бил изготвен и одобрен нов регулационен план при

запазена парцелна конфигурация и отреждане според предходния план, според

заключението на в.л.Експертът посочва, че върху оригиналния план е нанесено и

се вижда допълване на кадастралния план на новата линия за образуване на нов

имот 3996.

За същия имот в хронологичен ред при проследяване регулационния статут в.л. посочва, че по искане на А. Г.а В. е открита процедура за поправка на кадастрален план за пропусната стара граница в действащия план от 1971г. , в имот 1179. Изготвен е технически акт от 26.05.1977г. със скица /приложение 3/, като със Заповед № 916/19.07.1977г. е одобрено изменение на КП с нов имот 3996, за който е издадена скица №428/17.11.1977г. и същия е записан на А. В..

Правото си на собственост върху посочения имот 3996 ищцата В.Т. удостоверява със издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт № 61, том първи, дело 133/1978г. на П.ки районен съдия, представляващ дворно място в чертата на гр. П., в кв. 44, целия от 164 кв.м..

Видно от обективираната в нотариален акт № 103, том втори, дело 363/1977г. сделка , Г.В.В. със съгласието на съпругата си Е.В. дарява своя племеник К.И.М. с притежаваните от него - една втора идеална част от недвижим имот , представляващ дворно място имот с пл. № 1179, в кв. 44 по плана на гр. П., целият от 422 кв.м. и за които ведно с имот с пл. № 3901, се отрежда в съсобственост парцел XIII, целият от 1215 кв.м.

С нотариален акт № 104, том втори, дело 363/1977г. З.И.В. – Х. със съгласието на съпруга си Х.И.В. даряват на синът си В.Х.В., собствените си една четвърт идеална част от недвижим имот , представляващ дворно място имот с пл. № 1179, в кв. 44 по плана на гр. П., целият от 422 кв.м., и за които ведно с имот с пл. № 3901, се отрежда в съсобственост парцел XIII, целият от 1215 кв.м., а по силата на нотариален акт № 105, том втори, дело 363/1977г.същите лица даряват и останалите една четвърт идеални части от същия имот на своя внук И.А.А.

Във връзка с регулационния статут на процесния имот вещото лице посочва, че със Заповед № 526/16.05.1988г. на Председател на Комисия по ТСУС е одобрен КРЗП на кв. „Антон Попов , в района на който попадат процесните имоти . С констативен акт от 28.05.1989г. /л.257/ по искане на В.Т. - вх. № 94ТСУС – 105/30.01.1989г. е започнала процедура за допълване на КП, одобрен със заповед № 526/16.05.1988г.на самостоятелен имот в границите на имот 1625, като експертът сочи, че допълването е одобрено със заповед № 795а/11.09.1989г. , с която е образуван нов имот с 3365 в границите на имот 1625/приложение 4/ , по силата на цитираната заповед е извършено преотреждане на парцел XIII за имоти с номера 1625 и 3365.

По силата на извършена разпоредителна сделка първата от ищците В.Т. със съгласието на съпруга си Д.Т., втория ответник продава на третата ищца една втора идеална част от собствения си имот, с пл. № 3365, целият от 164 кв.м. , за който ведно с имот с пл. № 1625 е отреден парцел XIII в кв.84 по плана на гр. П., съгласно обективираното в нотариален акт № 13, том.втори, дело № 332/1994г.

Видно от приложената по делото административна преписка от Община П. по искане на двете ищци с молба с вх. №94-00-2682/27.09.1996г., комисия по чл. 265 ал.1 и ал.2 от ЗТСУ и чл.279 ал.1 и ал.2 от ППЗТСУ е извършила оценка на придаваемите части от имот 1625 към 3365, като в протокол от 04.11.1996г./л.245/ е възприето и обективирано заключението на същата, че за уравняване на дяловете на съсобствениците на парцел XIII, собствениците на имот с пл. № 3365,/ посочено двете ищци/ следва да заплатят сумата от 50 000 лева на съсобствениците на имот с пл. № 1625 за придадените 101 кв.м.Видно от приходна квитанция № 0103040/17.01.1997г./л.250/ ищците са внесли в касата на Община П. определената сума, за която по делото са налице данни , че към настоящия момент е в наличност по сметката на Община П., който протокол е обявен на заинтересованите страни, и по делото не са налице данни за неговото обжалване.Не се доказа и оспореното от ответниците връчване на същия протокол, в този смисъл са събрани писмени доказателства за редовно оформен отказ на същите при получаването от служител на Общината/л.249/, както и показанията на свид. Бурсуклиева.

С писмо № 94-00-213/14.02.1997г. на Кмета на Община П. до Нотариуса при РС, е приложена молбата на ищците за издаване на нотариален акт за придаваем имот по дворищна регулация, съгласно чл.279 ал.2 от ППЗТСУ, на основание чл.31 ал.1 от ЗТСУ, видно от съдържанието на същото писмо е посочено, че регулационните сметки са уредени, съгласно нотариално заверено съгласие между заинтересованите страни, като е заплатено дължимото обезщетение от собствениците на имот 3365/ищци по делото/.

Въз основа на представените документи от Община П., П.ки районен съдия след като се е уверил, че са налице предпоставките на чл.134 ал.2 от ЗТСУ , съгласно която разпоредба за недвижими имоти, придадени по дворищнорегулационния план към парцели на други физически лица, и за частите в мястото на образуван по регулация общ парцел нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на имота са изпълнени, е съставил нотариален акт № 90,том първи, дело № 208/1997г., и с който ищците В.Т. и М.К. са признати за собственици по регулация на недвижим имот, представляващ място с площ от 101 кв.м., което се взима от имот с пл. № 1625, кв. 84 и се придава към собствения на ищците имот с пл. № 3365, и за които два имота съвместно се отрежда парцел X III по плана на гр. П., целия парцел с обща площ от 530 кв.м.

По делото по искане на страните са приложени подадени от тях данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот , като видно за ищците от декларация с №1748/13.07.2010г.,същите са декларирали имот в парцел XIII , същият имот ищците В.Т. и М.К. са декларирали и през 1998г., като земя от по 132 кв. м. , за всяка от тях находяща се в имот с пл.1625. Имот с пл.1625 от 211 кв.м. е деклариран и от ответника К. М. през 1998 г. /л/181/ .

Установи се от приложеното по делото съдебно решение №136/05.07.1984г. на ПРС, че към 1984г. ищцата по делото В.Т. е водила производство с правно основание чл. 32 от ЗС срещу ответника К. М. и останалите съсобственици относно разпределение на ползването на парцел XIII, в кв.44, отреден за имот с номер 3996,с площ от 164 кв.м. собственост на ищцата и имот с пл. Номер 1179, собственост на ответниците.В мотивите на същото решение съдът е формирал извода предвид обстоятелството, че не е извършено обезщетяване на съсобствениците към онзи момент за изравняване на дяловете начина на ползване и разпределение е следвало да се извърши по имотни граници.

В хода на производството по делото, съдът е изискал и е била представена нотариалната преписка на нотариус Фани Шутова по нот.д.№100/2010 година, от която става ясно, че ответниците са подали писмена молба до посочения нотариус, с оглед “извършването на обстоятелствена проверка и признаването на правото на собственост на основание давностно владение върху УПИ XIII – 1625, в кв.84 по действащия план на гр. П., с площ на имота 583 кв.м.

В молбата е посочено, че молителите владеят посочените имоти лично, непрекъснато и безспорно повече от 10 години.В рамките на нотариалното производство са разпитани трима свидетели/двама от тях свид. И.М.Т. и К. Б. Т., разпитани и в хода на настоящото производство/, които са установили преждепосоченото, с оглед на което и това производство е финализирано с издаването на нот.акт № 113 , т. 1, д. №100/09.06.2010 година, с който ответниците К.И.М. и О.Л. М.а , са били признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот - УПИ XIII – 1625, в кв.84 по действащия план на гр. П., с площ на имота 583 кв.м.

С оглед установените от съставения протокол по цитираното нотариално дело от разпита на тримата свидетели данни за осъществявано необезпокоявано несъмненно и явно владение на процесния имот от страна на ответниците в продължение на десет години/макар и не посочен началния момент на изтеклата придобивната давност/, по делото са ангажирани доказателства, видно от които се установяват данни обосноваващи противоположния извод, а именно, че осъществяваното от тях владение е било оспорвано от страна на ищците в настоящото производство, което обективно състояние според ищците наложило необходимостта последните да потърсят съдействие от РПУ-П. , в който смисъл е подадена жалба/16.112010г./ след образуване на съдебното производство /л/118/ относно премахната ограда от страна на ответниците разделяща имотите за които е отреден УПИ XIII.

Изложените дотук обстоятелства от фактическа страна на спора изведени от събраните писмени доказателства формират извода , че при отреждането на УПИ XIII за имот с пл. номер 1625, собственост на ответниците и имот с пл.номер 3365, собственост на ищците, двата имота са в непосредствено съседство, което фактическо положение се установява и от събраните по делото гласни доказателства.

В тази връзка изведените данни от показанията на свидетелите Б.Г., И.А., и С.А., както и водените двама свидетели от страна на ответниците са безпротиворечиви относно осъществявано от ответниците владение на имот с пл. номер 1625, което владение започнало още през 1952г., когато бащата на ответника К. М. направил в имот с пл. 1179 къща, в който дом е отгледан и ответника, където по настоящем живее и със съпругата си О. М.а, както и осъществявано владение от ищците по делото на имот с пл. 3996, към настоящия момент 3365, конкретно владение върху 164 кв.м. от ищцата В.Т. върху имот с пл. номер 3996, което не се е оспорвало от ответниците.

При извършения анализ на показанията на свид.Б.Г., дадени в логическа последователност, правдивост и непротиворечивост на възприетото от същия , преценени от съда при тяхното съпоставяне с установеното от събраните писмени доказателства, се установява действителното фактическо положение за процесния имот при неговата регулационна промяна и съществуване правото на съсобственост между страните.Свидетелят Г. посочва, че през 1952г., заедно със семейството си майка му А. С. В. и първата ищца В.Т., тъй като М.К. не е била родена, отишли да живеят в нивата, продадена от неговия дядо на майка му, като след настъпили регулационни промени, част от същата нива останала на юг от пътя , а друга част на север, и за която част свидетеля посочва, че спорят ищците и ответниците, установено и от писмените доказателства и експертиза по делото, или - имот 3996. Описанието, което дава този свидетел на имота изцяло кореспондира с показанията на останалите свидетели, а именно, че частта която се владее и ползва от първата ищца В.Т. още през 1978г. се намира желязна ламаринена конструкция /малък склад/, ползвана от ищците орех, движимости и недвижимости които се намират в лицевата част на имота,която се ползва от ищците, а в дъното на същия имот е къщата на К. М., като ответниците преминавали през1.5 кв.м пътека за своята част от имота. Безспорни са показанията на всички свидетели за това, че двата имота винаги са били преградени с ограда, което фактическо състояние е съществувало и през 1989г. обективирано в писменото доказателство/л.257/, и промяна на което фактическо положение е премахването на оградата от страна на ответниците през 2010г. , след като същите се снабдили с констативен акт по обстоятелствена проверка.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите И.Т. и К. Т., в останалта част извън упоменатото по-горе, свид. Т. разпитан в хода на нотариалното производство и в настоящото пропизводство дава противоречиви показания досежно знание за съществуващ спор между страните , не без значение е и неговата евентуална заинтересованост от изхода на делото предвид роднинската му връзка, /зет на ответницата/ . В съдебно заседание, същият свидетел избирателно дава описание на имота, като показанията му за съществуващата ограда между имота на ищците и ответниците са колебливи, както и единствено този свидетел изразява незнание за предишни намерения и проведени разговори между страните за евентуално застрояване на имота, факт за който свидетелства всички разпитани по делото свидетели – в т.ч. свид. А. и В.В., роднини на ответницие, и според техните показания съсобственици на имот с пл. номер 1625, заедно с ответниците по делото.

Свидетелят В.В. посочва, че е съсобственик с ответниците на имот с пл. 1625, както и „....че след регулацията имотът им е останал наполовина ...””, „Когато мина регулацията имота беше на четирима, на мене, на И.А., на К. и на брат му В. М., това беше, даже и сега е така. Тогава се отне част от имота и премина във владение на В.Т.....”, „..и преди да мине улицата пак бяхме граничещи имоти, бяхме югозападна граница и след като премина пътя – пак сме в съседство...”

Видно от тези показания, както и от водения между страните спор за разпределение на ползването, по реда на чл.32 от ЗС на парцел XIII, в кв.44, отреден за имот с номер 3996,с площ от 164 кв.м. собственост на ищцата и имот с пл. Номер 1179, собственост на ответниците, се опровергават възраженията на ответниците, че никога не са били дори в съседство с ищците по делото. Нещо повече видно от записаното в мотивите на съдебния акт решение №136/05.07.1984г. на ПРС, към 1984година, е че ответниците по това дело, в това число и настоящите ответници не са оспорвали собствеността на В.Т. върху 164 кв.м. на имот 3996.

Без правно значение и относимост към крайния извод по настоящия спор, са данните изведени от покзанията на свид. И.А. и В.В. относно съществуване на правото им на съсобственост с ответника К. М. върху имот с пл. номер 1625, за последните възникнала по силат ана разпоредителни сделки, които се посочват и от ответниците в писмения отговор.




следующая страница >>