asyan.org
добавить свой файл
1
слоновете сънуват

Translated by: Yavor Nachev
Едно: Пролог
Резюме: Прологът се случва точно след всички останали събития във филма - Пруг си припомня след като Емо си е отишъл. Сцената показва същото място като в последната, с много загатвания относно какво се е случило там.

ПРУГ(Само гласът му)

(.. ъъ) Отляво можем да видим... (ъъ)

Можем да видим... (ъъ)

Отдясно можем да видим...

...главорезачките.

Всичко е безопасно.

напълно безопасно.

Емо?

Две: Капанът при комутаторното табло
Резюме: Мястото е голям каньон с тънък мост по средата. Каньонът наподобява две страни на голямо телефонно комутаторно табло (нещо преди цифровата епоха). Пруг бутва Емо настрани точно когато огромни жици от комутаторното табло прикачени към остриета профучават над главите им. Действието на Пруг и Емо прилича на това как един човек бута настрани друг, за да го предпази от кола, която се движи много бързо.

ПРУГ

Емо?

Пази се!
Добре ли си?
ЕМО

Да... а ти?
ПРУГ

Добре съм.
Ставай. Емо, тук не е безопасно.

Да тръгваме.
ЕМО

А сега какво?
ПРУГ

Ще видиш!
Пруг се обръща, като дава знак на Емо да го последва.
Три: Телефон/Лекция
Резюме: След комутаторното табло, Пруг съумява да накара Емо да тича заедно с него, като успяват да избягат от източниците на параноята на Пруг. Имаме възможност да видим как героите тичат през пейзаж изпълнен с телеграфни/телефонни стълбове и омотани жици като в огромна паяжина. Жиците жужат с електричество и с шум на весели разговори, които изглежда енергично преследват двамата герои. Най-накрая те достигат стая със сравнително безобидно изглеждащ телефон, но Пруг открива, че това е най-опасният капан от всички.
ПРУГ(импровизирано)

След мен!

(диша тежко)

Побързай, Емо!

(ау...)

(вече не диша тежко)

Не внимаваш!
ЕМО Само искам да вдигна...

...телефона.
ПРУГ

Емо, виж, искам да кажа слушай.

Трябва да се научиш да слушаш.

Това не ти е някаква игра.
ПРУГ (към него се присъединяват гласове от телефона)

Ти, ние, можем лесно да умрем тук.

Чуй...

звуците на машината.

...

Чуй твоето дишане.

Чува се как двама мъже дишат. Емо се смее така сякаш не може да вземе нещата насериозно.
Четири: Пишеща машина
Резюме: Пруг превежда Емо през бездна, която изглежда, че не може да се премине. Пруг стъпва уверено в празнината и клавиши от пищеща машина политат, за да съвпаднат с краката му. Той танцува нещо сложно над клавишите, като махва на Емо да го следва в движенията. Емо се опитва да прави същото като Пруг, но накрая просто върви и клавишите политат към краката му. Емо изглежда безразличен.
ЕМО

E, не ти ли омръзва това?
ПРУГ

Да ми омръзва?!?
ПРУГ

Емо, машината е като часовников механизъм

Едно погрешно движение...
и ще станеш на пихтия.
ЕМО

Но това не е ли...
ПРУГ

Пихтия, Емо!

Това ли искаш? Пихтия?
ПРУГ

Емо, това ли е твоята цел в живота?

Когато напускат кадъра, последните думи на Пруг отекват в необятната шир
ПРУГ

Пихтия.

Пет: Пруг показва разни неща на Емо
Резюме: Емо и Пруг се намират в някаква част на машината - в момента смятат, че това е прашката/асансьорът. Той минава през месомелачката - в този случай, гигантска леща на фотоапарат, със заплашително затварящи се ирисови диафрагми. Асансьорът отвежда героите в празнина, където Емо не вижда „абсолютно нищо“ и след това ги захвърля обратно в машината.
ПРУГ

Емо, затвори си очите.
ЕМО

Защо?
ПРУГ

Сега!
ЕМО

(шепнешком) Добре.
ПРУГ

Хубаво.
Какво виждаш отляво, Емо?

EMO

(ъъъ) Нищо.
ПРУГ

Наистина ли?
ЕМО

Абсолютно нищо.
ПРУГ

Наистина ли? А отдясно,

Какво виждаш отдясно, Емо?
ЕМО

Същото, Пруг, точно същото...

Нищо!
ПРУГ

Чудесно.
Шест: Накъде
Резюме: Емо и Пруг падат от асансьорната платформа точно насред мазна морска шарка маркирана с прожекционни апарати по модел на морски крепости от Втората Световна Война. Всеки прожекционен апарат може да прожектира образ, включително и холографни. Един такъв образ е врата, от която се чува слаба музика като в бар. Емо иска да отиде там, но Пруг казва че това е песен на сирена, капан и му казва да не ходи там. Докато Пруг се опитва да убеди Емо, Пруг сменя образа, но той винаги е привлекателен за Емо.. вероятно винаги има някаква врата в него.
ЕМО

Слушай, Пруг! Чуваш ли това! Може ли да влезем тук?
ПРУГ

Там?
ЕМО

Ами да.
ПРУГ

Не е безопасно, Емо.
ЕМО

Но...
ПРУГ

Довери ми се, не е.
ЕМО

Но аз бих могъл...
ПРУГ

Не.
ЕМО

Но...
ПРУГ

НЕ!

Някакви други въпроси, Емо?
ЕМО Не.

Седем: Емо изгубва самоконтрол
Резюме: След малката кавга на безопасното място се намираме в стая облицована с плочки. Пруг прави последен опит да убеди Емо, че неговите представи/идеи са съвършени. Емо го стряска, като заявява, че не вижда абсолютно нищо, което кара Пруг да удари Емо. Емо си отива без предупреждение, последван от Пруг.
ПРУГ

Емо...

ЕМО

Да?

ПРУГ

Емо, защо... Емо, защо... не можеш да видиш колко е красиво това място

Как действа.

Колко е съвършено.
ЕМО

Не, Пруг, не виждам.

Не виждам, защото там няма нищо.

И защо трябва да поверя живота си на нещо, което го няма?

Е, можеш ли да ми кажеш?

Отговори ми.
ПРУГ

Емо...
EMO

Отговори ми.

Осем: Емо сътворява.
Резюме: Все още сме в облицованата с плочки стая. Емо си тръгва от Пруг и стените се движат, за да се пригодят към него.. - Той сякаш върви през коридор, или непрекъснато разширяващата се стая.
ЕМО

Пруг... ти си болен, човече!

Стой далеч от мен.
ПРУГ

Не! Емо! Това е капан!
ЕМО

(повтаря) (ха-ха), Това е капан. (ха-ха)
Отляво можеш да видиш...

вавилонските висящи градини!

Какъв капан, а?
ПРУГ

Не, Емо.
ЕМО

Отдясно можеш да видиш...

Познай! Родоския колос!
ПРУГ

Не!
ЕМО

Родоският колос и той е тук само за теб, Пруг. (ха-ха)

ПРУГ

(силно) То е там

Казвам ти, Емо...

(развълнувано) ...там е.