asyan.org
добавить свой файл
  1 2
С оглед така възприетата фактическа обстановка, районната инстанция излага следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като във връзка с него е направено и искане –при уважаване на установителния иск- като законна последица от това - отмяна на издадения на ответниците нотариален акт № 113, том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., на Нотариус вписан под № 511, с район на действие ПРС.

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. С тази претенция се цели разрешаване на възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право. Наред с това следва да се има предвид, че с оглед изричната разпоредба на чл. 124, ал. 1 от ГПК установителният иск за собственост е допустим само при наличие на правен интерес от предявяването му. Правният интерес се обуславя от оспорването на правото на собственост на ищеца, но наличието или липсата му следва да се преценява за всеки конкретен случай, съобразно твърдяното в исковата молба фактическо положение, с оглед на което се предявява установителният иск за собственост.

В настоящия казус интересът на ищците от водене на установителен иск е породен от неоснователното оспорване /чрез правни действия/ от ответниците по делото на претендираното от ищците право на собственост /р.№ 43/01.02.1990 г. на I г.о., р.№ 753/24.06.1985 г. на I г.о., р.№ 416/14.03.1962 г. на I г.о./.

Иска е допустим, тъй като се претендира право на собственост върху реални части от имот към настоящия момент и ищецът с ИМ е определил предмета на спора - установяване че е собственик на реални части от имота му, за които са налице претенции от страна на ответниците, които граничат с неговия имот.

По основателността на иска:

Поддържащия установително искане следва да установи с доказателствената си активност, че е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/.

От установеното от фактичска страна се формира правния извод, че първите двама от ищците В.С.Т. и Д.А.Т. са съсобственици на основание давностно владение и по регулация , а вторите двама – М.К. и Т.Н.К. на основание покупко – продажба/по силата на нотариален акт № 13, том.втори, дело № 332/1994г./ и регулация , тъй като имота е придобит по време на брака на страните на УПИ XІІІ, който е образуван от имот с пл.№ 3365 и имот пл.№ 1625, целият с площ от 583 кв.м., в кв.84 по плана на гр. П., одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г., като ищците В.С.Т. и Д.А.Т., М.К. и Т.Н.К., общо на 265 кв.м. , а останалата част е съсобственост на ответниците по делото.

Спорът между страните е възникнал досеждо приложението на регулационния план от 1988г., с който от имот 1625, собственост на ответниците към имота на ищците се придава процесната част от 101 кв.м.

Ищците се позовават в писмената си защита, за съществуване правото си на собственост въз основа на упражнено давностно владение след 1978г. продължило явно и необезпокоявано до момента, в който със снабдяването на ответниците с нотариален акт № 113, том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г. за констатиране правото на собственост върху имот с пл. номер 1625, целия от 583 кв.м. е оспорено от ответниците правото на ищците, както и премахване на съществуващата между двата имота ограда.

Обстоятелството, че в имота живее ответника със семейството си, и с оглед установеното по делото местожителство на ищците в същото населено място в свои домове, не може да се приеме, че превръща ответниците в изключителен собственик по давност. В свидетелските показания на свидетели, водени от ищцовата страна, както и на двама от ответниците свид. А. и В. са налице данни, че всички ищци са посещавали имота,имали са намерения относно застрояването на същия, като по никакъв начин не се установи достъпа на ищците до имота да е бил ограничен по някакъв начин от страна на ответниците.

Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че ищците не са ползвали имота, в каквато насока са част показанията на разпитаните свидетели/свид. Т. и Т., т.е последните не са виждали ищците в имота/, това не води до разпростиране на владението на ползващия съсобственик и върху частите на останалите, тъй като неупражняването на непосредствена фактическа власт от собственика не води до загубването на правото на собственост, то се губи само ако друг го придобие или собственика се откаже от него./чл.99 от ЗС/..Не би могло да се формира и извод за незаинтересованост от страна на ищците за процесния имот, с оглед установеното от писмените доказателства в обратния смисъл, но дори и хипотетично да се приеме, че е така за периода до 1978г., с тази си незаинтересованост, те не са загубили правата си на собственост/Решение № 1153 от 16.12.2008 г. на ВКС/.

В конкретния казус чрез свидетелските показания непротиворечиво и едностранно, се установи, че между страните не е имало спорове, относно ползването на имота, като при воденото производство по чл. 32 от ЗС ответниците са признавали съществуваща межди страните съсобственост на .процесния имот . При данните по делото за възникналата съсобственост между страните, съсобствениците притежават собственост в определен обем права. В техните вътрешни правоотношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което съсобственикът който се позовава на придобивна давност трябва да докаже, не само, че е ползвал имота/упражнявал фактическа власт/, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другите съсобственици или съсобственикът може да придобие изключителната собственост върху имота само, ако трансформира държането във владение, тоест да започне да владее цялата вещ, като своя със съзнанието, че е нейн собственик .

От събраните по делото доказателства не се установява промяна в субективния признак на владението, осъществявано от ответниците досежно половината на процесния имот, представляваща имот с пл. номер 3365. Извършените от тях действия по поддръжка на имота имат характер на търпими и съизволителни действия на държане за другия съсобственик и не обективират промяна в намерението на ответниците, че живеейки в имота, го считат за изключителна своя собственост, в каквато насока е и съдебната непротиворечива практика по този въпрос. До момента до който своенето на имота не е манифестирано, ползвателя се счита само държател, тъй като изменението на основанието от държане във владение за себе си изисква предприемане на такива действия, които недвусмислено да отричат правото на собственост на съсобственика, в противен случай не посяга върху владението им. Необходимо е проявление на действия, изразяващи се в разширяване на фактическата власт, и намерение за своене, които да бъдат направени достояние на останалите съсобственици.

В казуса, от събраните по делото доказателства и данни от свидетелските показания не се установи такива действия да са манифестирани, както и изобщо тяхното съществуване и в кавко се изразяват.

От вътрешното субективно непроявено намерение на ответниците не може да се направи извод, че владението е установено.

В конкретния случай, не може да намери приложение презумпцията, визирана в чл.69 от ЗС, тъй като промяната в субективния елемент следва да бъде манифестирана по начин, който да не води до съмнения у другия собственик , че му е отнето владението. И това е така доколкото всеки един от съсобствениците може да си служи с вещта съобразно нейното предназначение, което означава, че само ползването на веща не е достатъчна индиция, че се осъществява владение от съсобственик върху цялата вещ.

В казуса, събраните доказателства обосновават извода за ползването на процесния имот от ответниците/извършени от него насаждения в дворното място/, но по никакъв начин не формират извод за узнаване от страна на ищците, че ответника владее тяхната идеална част, като своя и от кога, влагането на средства от ответника за поддръжката на имота и извършените насаждения в него не се отразява върху правото на собственост, а може да бъде основание за възникване на облигационни отношения и претенции.

Съгласно константната съдебна практика, заплащането на данък за недвижим имот и данък смет са действия на обикновено управление на имота, които не водят до отричане правата на останалите съсобственици на имота.

За възникнали спорове между страните по делото, се извеждат данни от свидетелските показания, след премахването на съществуващата ограда между двата имота, и който факт според ищците се е осъществил 2010г., /факт не оспорен от ответниците/ през която година и ответниците се снабдяват с констативен акт по обстоятелствена проверка за придобиване правото на собственост въз основа на осъществявано от тях владение върху целия процесен имот. Дори и да се приеме, че тези фактически и правни действия представляват манифестиране волята на ответниците за владение на ид. част на ищците и своене на имота само за себе си, то през същата година до дата 23.07.2010г. когато е заведена исковата молба, не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен срок, за придобиване имота на това основание.

Друг спорен момент между страните по делото е, уредени ли са били регулационните сметки между тях досежно придадените части от имота на ответниците – с пл. номер 1625 към имота на ищците с пл. номер 3365, и за които два имота е отреден парцел XIII, в кв. 84, а именно 101 кв.м. по силата на настъпило изменение в дворищната регулация през 88г. за гр. П. в квартала, в който се намира процесния имот. Съгласно чл.110, ал.1 от ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план, се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно правилата на този закон и правилника за неговото приложение. Съгласно чл.111 и чл.112 от ЗТСУ (отм.), последният във вр.с чл.279-284 от ППЗТСУ (отм.), обезщетяването на правоимащите става по определена процедура, включваща назначаване на комисия за извършване на оценка на придаваемите части, съобщаване на оценката, възможност за обжалването й по съдебен ред и съответно заплащане на обезщетението чрез ДСК.

Съгласно чл.134, ал.2 от ЗТСУ (отм.) за недвижими имоти, придадени по дворищнорегулационния план към парцели на други физически или юридически лица, и за частите в мястото на образуван по регулация общ парцел нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на имота са изпълнени. Следва да се отбележи, че настъпването на отчуждителното действие на плановете, влезли в сила по време на действие на ЗТСУ /отм./, както е в процесния случай, не означава и прилагане на плана. Собствеността върху придаваемите части /при действието на ЗТСУ отм./ преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена.

В настоящия случай по делото са представени безспорни писмени доказателства за изготвяне на оценка на придаваемото място към имота на ищците, както и заплащане на придаваемите части с приходна квитанция в Община П. или за плащане на регулационните сметки за придаваемите части към парцела на ищците/Л.250/, която процедура е приключила със снабдяването им с нотариален акт съгласно чл.134, ал.2 от ЗТСУ (отм.) от ПРС/виж подробно във фактическата страна по делото/. Доказателствената тежест в процеса по установяване на осъществяването на този фактическия състав при упражнената установителна претенция за собственост , е на ищците, и с оглед установеното от фактическа страна по делото същите доказаха заплатено от тях обезщетение на придаваемите от имот с пл. номер 1625 – 101 кв.м. към имот с пл. номер 3365, за които е отреден УПИ XIII. , поради което и съдът формира извод за приложена дворищна регулация по реда на ЗТСУ.

Oтчуждително действие на дворищната регулация, което съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ настъпва с влизане в сила на плана, с който се предава мястото към парцела на парцела на ищците. В това се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно предаваемото се място, като то представлява първично основание за възникване право на собственост върху него в лицето на собствениците на парцела към който преминава в случая към ищците, като ищците доказаха условният характер на това преминаване на собствеността, а именно - приложението на регулацията - след заплащане на обезщетението по оценка, за да възникне възможността за заемането на имота.

Следователно, с оглед действащите към момента на влизането й в сила законодателни разрешения, по силата на самата регулация, ищците са станали собственици на спорната площ, придадена към собствения им имот като цяло, съответно собствениците на имотите, от които площите са отчуждени са загубили собствеността върху тези площи. В настоящия случай регулацията от 1988 г. е приложена, тъй като е отпаднало условието за преминаване на собствеността - обезщетението е платено на 17.01.1997г., издаден е нотариален акт за придаваемото се място и то по реда на чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ / отм./, което е достатъчно да легитимира собствениците на парцела, към който се придава то, за негови собственици.

Обстоятелството, че заплатената от ищците сума, не е преведена на правоимащите /ответниците по делото / от страна на Община П., както и че към настоящия момент се намира в наличност по сметка на Общината, не би могло да формира извод за неприложена дворищна регулация за процесния имот. Редът, по който става заплащането на дължимата като обезщетение сума е уреден в чл. 282 от ППЗТСУ / отм./, като разпоредбата е точна и ясна и не се нуждае от тълкуване и пояснение. Предвид същата сумата на обезщетението се внася в ДСК и се предава веднага на правоимащите по нареждане на техническата служба на общината. Т.е. задължението на собственикът, към чийто имот е придадено съответното място се свежда до това да внесе в ДСК дължимата сума определена като обезщетение, което в случая е сторено от ищците в полза на отчуждените собственици, като сумата е внесена в брой в касата на Община П. . Не е било обаче тяхно задължение разпределението на сумите и тяхното предаване, тъй като това е било от компетентността на техническата служба към общината.

Освен това към този момент липсват доказателства ответниците, като собственици на отчуждените имоти да са направили възражение за неплащане на сумата или за неприложена дворищна регулация, в противен случай при упражнено от тях законно право на възражение по надлежния ред това би възпрепятствало издаването на нотариалния акт за ищците.От събраните гласни доказателства се установява, че ищците са владели спорната площ след заплащане на обезщетението, съответно недоказани биха били и твърденията на ответниците, че имотът не е бил завзет.

Дворищната регулация в случая се счита приложена с получаване на надлежно определеното обезщетение от правоимащите.

Позоваването на ответниците на давностно владение не може да бъде споделено, тъй като спорната част представлява част от парцела на ищците. За ищците като собственици на парцела е възникнала възможността да заемат придадения им имот през 1988 г., когато са заплатили стойността му по оценката, поради което и при забраната на чл. 59 от ЗТСУ / отм./, в първоначалната му редакция, ответниците не могат да се позоват на давност върху тази част. Позоваването на изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 34 / 2000 г. /което не е сторено от ответниците/, също не може да доведе до основателност на тезата им, тъй като не са налице предпоставките за минимален размер и площ на спорната реална част, а и не е налице изтичането на необходимия срок. Фактическият състав на придобивната давност включва три елемента – владение, срок и позоваване на първите два, които са се осъществявали трайно и непрекъснато. Дори и да се приеме, че с възражението на ответниците е налице позоваване на първите два, първо, няма доказателства, че ответниците, са владели, в посоченият от закона срок, и второ, че това е било с намерение да своят частта от имота и са демонстрирали това си намерение пред ищците. Поради това и при действието на забраната за придобиване на реална част от парцел - чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ от 1973 г. /отм.2001 г./; чл. 200 от ЗУТ от 2001г., и изключението на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ- законова фикция, че когато владените части от парцел не могат да се обособят като самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част, съответстваща на реалната част от парцела, което важи само за случаите, обаче когато давността е изтекла до влизане на ЗТСУ в сила /1973г/., под действието на която уредба не попада настоящия случай. За неизтеклия към влизане в сила на ЗТСУ давностен срок, владението върху реална част от парцел не може да се счита за владение и да доведе до придобиване на идеална част от парцела.

Ето защо при проведеното пълно доказване от ищците съществуването на установителната им претенция за правото на собственост върху процесния имот, предявеният иск следва да се уважи.

Констативният нотариален акт № 113, том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., с който ответниците са признати за собственици на правото на собственост върху имот ПИ 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) , в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на гр.П. от 1988г. на Кмета на Община П., целия с площ от 583 кв.м., не съответства на установените по делото материални права. Същият по силата на чл. 537 ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен от съда. Приложението на тази норма е предписана от самия закон последица, която съдът прилага, дори без искане на страните /ТР № 178-81 – ОСГК/.

По направеното от ответниците възражение за обявяване нищожност на сделката ,обективирана в нот.акт № 13 том II нот.дело .№ 332/1994г. на ПРС последната договор, сключен между ищците по делото, с аргумент липса на законово основание, съдът намира възражението за нищожност на сделката за неоснователно, по следните съображения:

Ищците доказаха съществуване правото им на собственост върху 265 кв.м. от процесния имот/с пл.номер 3365 .В същото време не е налице соченото основание за нищожност на договора, обективиран в нот.акт № 13 том II нот.дело .№ 332/1994г. на ПРС, невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД. Твърдението на ответниците, че с този договор е продаден отчасти техен, т.е. чужд за продавача/първите двама ищци/ имот.

Законът обаче не е обявил, че продажбата на чужда вещ е нищожна, поради което такъв договор е действителен. Извършената продажба на чужд недвижим имот обаче няма да породи вещно транслативно действие, защото приобретателя не може да придобие права, които праводателя му не е притежавал. В настоящия казус по безспорен начин се доказа съществуване правото на собственост на продавачите по сделката , а именно първите двама ищци В.Т. и Д.Т. върху имот с пл. номер 3365, целият от 164кв.м. към 1994г., в кв 84, за който ведно с имот с пл. номер 1625 е отреден УПИ /парцел/ XIII .

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците, съобразно решението на спора, следва да се присъдят направените по делото разноски, така като са сторени от всеки един от ищците - общо в размер на 343лв./триста четиридесет и три лева/, представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение на вещото лице, както и на ищците М. и Т.К. сумата от 500 лева, заплатена за процесуално представителство – възнаграждение на адвокат .

Мотивиран от горното, на основание чл.124 ал.1 ГПК и на осн. чл.537 ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:


Признава за установено по отношение на ответниците К.И.М., ЕГН*** и О. Л. М.а, с ЕГН: ***, с посочен адрес за призоваване град П., ул.”П.К.Я.” №3, област Б.град, че ищците В. С. Т., ЕГН***, с постоянен адрес – град П., ул.”П.Т.” №11, област Б.град, Д.А.Т., с ЕГН: *** от гр. П. с адрес посочен , като този на първата ищца, М. С. К., ЕГН*** и Т.Н.К., двамата с посочен адрес – град П., ул.”Р.” №128, област Б.град, са собственици на основание давност за първите двама и покупко – продажба за вторите двама, както и по регулация за всички тях на следния недвижим имот: имот с пл.№ 3365 (три хиляди триста шестдесет и пети, с площ за имота - 265 кв.м. , за който имот ведно с имот с пл. №1625 (хиляда шестстотин двадесет и пети) от 318 кв.м. – триста и осемнадесет кв.м. е отреден парцел ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на гр.П., с площ на целия УПИ от 583 кв.м., при съседи – парцел ІIХ (девети), парцел Х (десети), парцел ХI(единадесети), парцел ХII (дванадесети), парцел ХV (петнадесети) и улица, съгласно обезпечителна заповед, а съгласно скица № 524/07.04.2010г. на ОА – гр. П.: на ПИ 3365/ поземлен имот три хиляди триста шестдесет и пети /, а ответниците на ПИ1625/ хиляда шестстотин двадесет и пети /, за които поземлени имоти е отреден по плана на гр. П. от 1988г. УПИ ХIII(тринадесети) в квартал 84 (осемдесет и четвърти) по плана на гр. П., одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с площ на имота по скица от 583 кв.м., при съседи на имота съгласно скица № 524/07.04.2010г. на ОА – гр. П.; ОТ ИЗТОК – УПИ ХII (дванадесети /1623 и УПИ ХI(единадесети/-1624, от запад – УПИ ХV (петнадесети)-1907, от север – УПИ ІIХ (девети /-1627 и от юг - улица .”П.К.Я..
ОТМЕНЯ нотариален акт № 113, том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., на Нотариус вписан под № 511, с район на действие ПРС, с който ответниците К.И.М., ЕГН*** и О. Л. М.а, с ЕГН: ***, с посочен адрес за призоваване град П., ул.”П.К.Я.” №3, област Б.град са признати за собственици по давностно владение на УПИ XIII , отреден за имот с пл. 1625, в кв.84 по действащия план на гр. П., с площ на имота 583 кв.м., при съседи на имота : от североизток - УПИ ХIІ – 1624, от югоизток – улица, от югозапад - УПИ ХV-1907 и от северозапад УПИ IX - 1627, в частта до 101кв.м. от описания имот.
ОСЪЖДА ответниците К.И.М., ЕГН*** и О. Л. М.а, с ЕГН: ***, с посочен адрес за призоваване град П., ул.”П.К.Я.” №3, област Б.град, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно сумата от 343лв./триста четиридесет и три лева/лв. представляваща направените по делото разноски/ за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещото лице на ищците В. С. Т., ЕГН***, с постоянен адрес – град П., ул.”П.Т.” №11, област Б.град, Д.А.Т., с ЕГН: *** от гр. П. с адрес посочен , като този на първата ищца, М. С. К., ЕГН*** и Т.Н.К., двамата с посочен адрес – град П., ул.”Р.” №128, област Б.град .

ОСЪЖДА ответниците К.И.М., ЕГН*** и О. Л. М.а, с ЕГН: ***, с посочен адрес за призоваване град П., ул.”П.К.Я.” №3, област Б.град, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно сумата от 500 лв./петстотин лева/лв. представляваща сторени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение на ищците - М. С. К., ЕГН*** и Т.Н.К., двамата с посочен адрес – град П., ул.”Р.” №128, област Б.град .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоеградски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


<< предыдущая страница